Уволняване на войници и бюрократи

hazzlit

hazzlitIХ глава от книгата “Икономика в един урок” от Хенри Хазлит, Издателска къща МаК,София, 2009. 

След всяка голяма война, когато се предложи да се демобилизират въоръжените сили, винаги има големи опасения, че за тях няма да има достатъчно работни места и те ще останат безработни. Вярно е, че когато милиони хора внезапно бъдат освободени, може да е нужно време, докато частният сектор ги погълне отново – макар че в повечето случаи в миналото това е ставало забележително бързо. Страховете от безработица се пораждат, понеже хората гледат само едната страна на процеса.

Те виждат как войниците неорганизирано се изпращат на трудовия пазар. Откъде ще дойде ”покупателната способност”, нужна, за да се създадат работни места? Ако приемем, че общественият бюджет е балансиран, то отговорът е прост. Държавата ще спре да издържа войниците. Но данъкоплатците ще могат да разполагат с парите, които досега са били изземани от тях за издръжката на войниците. Следователно данъкоплатците ще имат допълнителни средства да купуват допълнителни стоки. С други думи, гражданското търсене ще нарасне и ще осигури работа за допълнителната работна ръка, която са бившите войници.

Ако войниците са били издържани от небалансиран бюджет, т.е. чрез държавен дълг или друг вид дефицитно финансиране, случаят ще бъде малко по-различен. Последиците от дефицитното финансиране са предмет на следваща глава. Тук е достатъчно да осъзнаем, че дефицитното финансиране няма отношение към току-що направения извод; защото ако допуснем, че бюджетният дефицит носи някакво предимство, то можем да го запазим в точно същия размер чрез намаляване на данъците общо с такава сума, каквато досега е била изразходвана за издръжка на опълчението.

Но демобилизацията няма да ни остави в точно същото икономическо положение както по-рано. Войниците, досега издържани от граждани, няма да станат просто граждани, издържани от други граждани. Те ще станат граждани, които се издържат сами. Ако хората, за които се спори дали да бъдат демобилизирани, не са необходими повече за отбраната на страната, тогава би било чиста загуба те да бъдат задържани във войската още известно време. Данъкоплатците, които биха ги издържали, не биха получили нищо в замяна. Но сега гражданите-данъкоплатци дават на демобилизираните граждани част от парите си в замяна на равностойни стоки или услуги. Общото национално производство, общото богатство е нараснало.

Същите разсъждения важат за цивилните държавни служители, когато броят им е твърде голям и те не извършват за обществото дейност, равностойна на получаваното от тях заплащане. Но когато и да се направи усилие да се съкратят ненужните чиновници, неизменно се надигат гласове, че това действие е ”дефлационно”. Нима ще унищожите ”покупателната способност” на тези служители? Нима ще засегнете наемодателите и търговците, които зависят от тази покупателна способност? Вие просто намалявате ”националния доход” и работите за поява или задълбочаване на депресия.

Още веднъж заблудата идва от съсредоточаване върху последиците от това действие само за самите уволнени чиновници и за зависещите от тях търговци. Още веднъж се забравя, че ако тези бюрократи не запазят постовете си, данъкоплатците ще могат да задържат парите, които сега биват отнемани от тях за издръжка на бюрократите. Отново се забравя, че доходите и покупателната способност на данъкоплатците се повишават поне с толкова, с колкото се понижават доходите и покупателната способност на бившите чиновници. Ако конкретните магазинери, които по-рано са получавали поръчки от тези бюрократи, загубят оборота си, други магазинери другаде ще спечелят поне същото количество допълнителен оборот. Вашингтон ще преуспява по-малко и може би ще поддържа по-малко магазини, но други градове ще могат да поддържат повече.

И отново нещата не свършват дотук. Без излишните чиновници страната не е просто толкова добре, както щеше да бъде, ако ги беше запазила. Тя е много по-добре. Защото сега чиновниците трябва да си търсят работа в частния сектор или да започнат частен бизнес. Както отбелязахме в случая с войниците, това ще бъде насърчено от допълнителната покупателна способност на данъкоплатците. Но чиновниците могат да получат работа в частния сектор само като осигуряват равностойни услуги на работодателя си – или по-скоро на неговите клиенти. Вместо да бъдат паразити, те стават полезни мъже и жени.

Трябва отново да подчертая, че с всичко това нямам предвид служителите, чиито услуги наистина са нужни. Необходимите полицаи, пожарникари, метачи, здравни работници, съдии, законодатели и администратори осъществяват полезни услуги, не по-малко важни от която и да е услуга в частния сектор. Тези служители позволяват на частния сектор да функционира в обстановка на ред, законност, свобода и мир. Но основанието за работните им места е ползата от тяхната работа, а не ”покупателната способност”, която те имат, понеже са на държавна заплата.

Разгледан сериозно, този довод за ”покупателната способност” е фантастичен. Той със същия успех може да се приложи към рекетьора или крадеца, който ви обира. След като ви вземе парите, той има по-голяма покупателна способност. С нея той поддържа барове, ресторанти, нощни клубове, шивачи, може би работници в автомобилни заводи. Но за всяко работно място, осигурено от неговото потребление, се губи едно работно място заради вашето намалено потребление, понеже на вас ви е останало съответно по-малко за харчене. Точно както и данъкоплатците осигуряват едно работно място по-малко срещу всяко работно място, осигурено от потреблението на чиновниците. Когато парите ви бъдат отнети от крадец, вие не получавате нищо в замяна. Когато парите ви бъдат отнети чрез данъци, за да се издържат ненужни бюрократи, положението е точно същото. При това имаме късмет, ако ненужните бюрократи просто си клатят краката. Много по-вероятно е те да бъдат енергични реформатори, които неуморно спъват и разстройват производството.

Когато не можем да намерим по-добър довод за задържането на някаква група чиновници от запазването на тяхната покупателна способност, това е знак, че е време да се отървем от тях.

Share this

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>