Икономика, стимули и здравословен начин на живот

vesislav

vesislavКурсът по икономика и бизнес „Предприемачът като откривател”, който стартирахме в Пловдив за ученици, започва със следната игра. Пред един от учениците се поставя задача да си представи, че в конкретния момент върви по алея в парка, а не в учебната зала. Около него няма никой, той е напълно сам и при определени обстоятелства трябва да реагира така, както би го направил в реалния живот. Започвайки да върви по „алеята”, хвърлям на земята 5 лв. Ученикът се спира, навежда се, взима ги и продължава. Минавайки покрай мен за втори път, хвърлям 2 лв. Ученикът реагира по същия начин. Действието се повтаря и с 1 лв. и с 50 ст. . Десетте стотинки той просто ги подмина.

Голяма част от икономиката може грубо да се обобщи с твърдението, че хората отговарят на стимули. Промяната в стимулите води до промяна на поведението и изборите, които човек прави. Доста често, този начин на мислене се пренебрегва от хората при взимането на решения. Стивън Дъбнър в провокативната си книга „Големите измами” дава интерес пример за стимулите. В редица американски щати е била въведена система за допълнително възнаграждение на учители, чиито ученици се представят над определени нива. Дъбнър изследва резултатите от тестовете на редица училища и стига до интересно заключение. Цели класове се оказват със сходни резултати – голям равен брой познати отговори и еднакво сгрешени други такива. При това грешките се правят без никаква логика, често при въпроси от много лесен характер, докато най-трудните намират еднакво решение от почти всички ученици в един клас. Този модел се повтаря и при училища, които преди въвеждането на схемата с възнаграждения, редовно са отбелязвали нисък резултат на тестовете. Добрата идея за поощряване на добрите учители просто се е превърнала в стимул за поощряване на измамите.

Нека разгледаме още един подобен пример. През втората половина на 20в., колите започват да стават все по-бързи и опасни. Това води до въвеждане на много нови ограничения, като например задължителни предпазни колани, подсилени предни стъкла, подобрени спирачни системи, въздушни възглавници и др. Статистиката обаче показва тотално различни резултати. Вместо да намалеят, катастрофите се увеличават. Опасността от това да загинеш в пътна катастрофа е мощен стимул за по-внимателно шофиране. Но шофьор на автомобил с множество защити е изправен пред много по-малко опасности. Тъй като хората отговарят на стимули, шофьорите са много по-малко предпазливи.

Как обаче може да стимулираме хората да живеят по-здравословен начин на живот? Може би трябва да забраним високо калоричните торти…което от своя страна ще ни даде стимул да изядем две парчета ниско калорична торта вместо традиционното едно високо калорична. Промените трябва да се извършат в съвсем друга насока – промяна в здравноосигурителния модел.

Като човек работил дълги години в застрахователния сектор, съм се убедил от първо лице в огромното действие на стимулите. Повечето застраховки включват бонус-малус системи, най-отчетливо изразени при застраховките „Автокаско”. При липса на щети застрахователните премии прогресивно намаляват. При наличието на виновно причинени щети, натрупаните бонуси започват да се топят или направо се задейства малус системата със съответните завишения. Може би бихте си казали, че това не е гаранция за по-отговорно пазене на личната собственост. Факт е, че мнозина просто биха сменили компанията, започвайки на чисто. В повечето случаи обаче застрахователите следят за предишни щети. Или след някоя друга година, пред потърпевшия се изчерпват опциите за евтини застраховки. От собствената си практика знам, че в повечето случаи подобни системи стимулират по-отговорно отношение към личната собственост.

Съществуват редица примери за финансови стимули за по-отговорно отношение към собственото здраве. По-развитите здравноосигурителни пазари предлагат най-различни опции. Подобен пример е възможността за възстановяване на част от заплатената сума за частно здравно осигуряване при изтичане на определен период, липса на искове и/или възприемане на по-здравословен начин на живот. Застрахователите от своя страна имат стимул да насърчават подобен начин на живот, което води и до по-малко искове, съответно по-малки загуби/по-големи печалби за тях. Някои дружества включват в пакетите си най-различни бонуси, като например големи намаления за спортно облекло и екипировка, както и отстъпки за различни видове спорт. Така клиентите получават стимул, трупайки в същото време бонус точки по своята полица.

В България нещата стоят по малко по-различен начин. Разбира се, съществуват редица опции свързани с премията, като например избор на определен здравен пакет, осигурителна сума, избор единствено на покритие за заболявания от особено тежък характер при сравнително ниска премия, но много високо покритие за цяла Европа. Основните пакети дори стартират на цени сравними с тези на задължителното здравно осигуряване. Основният проблем е липсата на конкуренция. Повечето хора се отказват от доброволните застраховки, просто защото трябва да плащат два пъти за едни и същи услуги. При либерализиране на пазара със сигурност трябва да очакваме по-засилена конкуренция, спад на цените и предлагане на по-добри и разнообразни пакети. Никое частно дружество няма изгода от това да бъде на загуба. Съвсем логично и нормално е то да търси печалба. И затова, за разлика от държавните услуги, едно частно дружество има стимул да следи своите клиенти и да ги насърчава към възприемането на по-здравословен начин на живот. Те от своя страна също имат стимул свързан с грижата за семейния бюджет.

Здравноосигурителната система се нуждае от реформи и това е ясно на всички. За съжаление има повече негативни отколкото позитивни сигнали. Подобен пример е свързан с преобразуването на здравноосигурителните фондове в застрахователни дружества поради евродирективи. Повечето се сляха в застрахователни компании поради по-високите разходи за прелицензиране.

Share this

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>