Правете пари, а не война!

pre_alexandrina_20120808_pnkpvy2af3

pre_alexandrina_20120808_pnkpvy2af3Статията е с автор Мирияна Митева и е част от съвместната рубрика на “Икономическа библиотека” Пловдив и Медиакафе.

Много отдавна, недалеч оттук в малко кралство живял цар, които бил приказно богат.  Той управлявал мъдро, отнасял се с уважение към  покорените съседни  народи, а несметното си богатсво натрупал благодарение на процъфтявщата  търговия с различни стоки. Но след време този цар както и елитът  започнали да се отдават на прахосничество и охолен начин на живот. Започнали да строят величествени постройки и огромни гробници, в които на пищни церемонии погребвали близките си заедно с множество накити. Вместо да се стремят да запазят и да умножат богатсвото си, царят и елита го пропилявали в строитество на грандиозни по размер постройки. Един ден царят (вдъхновен от добра поличба) решил да покаже могъществото си, не само чрез строитество, но и чрез военна мощ като покори велика та империя в съседтво на неговото царство. Поличбата се оказала, обаче погрешно разчетена и  съседната империята отвърнала на удара и успяла да победи наемните войски на царя. Това било края на царството. Грандиозните постройки скоро били разграбени от победителите, а много от тях били и разрушени …  Това не е откъс от  приказка, а историята на не много известното царство Лидия, страна изживяла своя най-голям просперитет, но и своя край по времето на цар Крез.  Лидия била страна на търговците, а не на войните. Своя възход дължи на въвеждането на една нова разменна система – системата на изсечените монети, която спомага за стремителното развитие на търговията, а не на заграбване на богатства от покорени народи.

Не е учудващо, че съдбата на лидийския народ  не е вдъхновила много от древните поети, които са предпочитали да увековечат подвизите на войни и героични битки, а и дори днес всеки холивудски режисьор би предпочел да заснеме зрелищни битки със спартанци, отколкото да пресъздаде своебразната икономическа революция на лидийците. За древногръцките автори от по-голямо значение било храбростта в битка, отколкото предприемчивостта. Лидийският народ никога не се е славел със своите героичи войни, нито със своето изкуство, но все пак е оставил една дълбока следа (макар и невъзпята от древногръцките поети),  която оказва огромно влияние- от древногръцката ера до наши дни.

Историята на Лидия, която Херодот проследява в част от трудовете си, започва след разпадането на империята на хетите през 12-ти век. Царство Лидия, със столица Серес на територията на днешните западните турски провинции Ушак и Маниса, като през вековете е успяла да достигне териториите на целия западен Анадол. Възходът на царството започва преди възкачването на престола на Крез. Това станало благодарение на едно нововъведение, което ще се окаже революционно за развитието на търговията и пазарните отношения- първите изсечени монети. Първите монети започнали да се изсичат между 640г-610г. пр. н.е.  в кръгла и плоска форма, от естествена сплав на злато и сребро със стандартна форма и с отпечатан образ, което доказва автентичността им. Това било едно революционно за времето си разменно средтво улесняващо търговията, което премахнало нуждата търговсците да претеглят златото , както и направило излишни останалите средства за заплащане при покупко-продажбите познати до този момент  като буци сол, какаови зърна, одеала, добитък, кокосови орехи, амфори със зехтин и др. Новите пари били в много отношения много по-добри– не се развалят, били трудни за фалшифициране и много по-лесни за пренасяне отколкото добитък или буци сол.

Изсечените монети се превърнали в универсално разменно средтво, което спомогнало за равитието на търговията и до още едно революционно за времето си средство – пазара на дребно. Появили се многобройни малки магазини и сергии, специализирани в продажбата на определен вид стока, които оформили пазарен площад в центъра на столицата, така че да бъдат удобни и достъпни за всички жители. Развитието на площада имало и други социално-икономически аспекти като появата на първите публични домове и развитието на редица хазартни игри, но най-важното било, че много по-голям брой хора имали възможност да се включат в търговията.  Площадите се превърнали не само в място за извършване на тръговия, но и място за социални контакти.

Крез се възкача на лидийския престол през 560г. пр.н.е.  като цар на една вече икономически просперираща държава. В гръцки и персийски култури името на Крез се превръща в синоним на богат човек. Богатството на Крез  става пословично дори и отвъд древността. И до днес в много страни е известен израза „Богат като Крез“.  Крез заплаща и за изграждането на храма на Артемида в Ефес, който се превръща в един от Седемте Чудеса на Древния Свят. Крез е също така и последният цар на Лидия, след като решава да инвестира в доста рисково начинание, каквото е войната. Лидия се превръща в персийска сатрапия след претърпяната загуба през 546 г. пр.н.е. и това слага край на историята на нацията на търговците.

Но с краят на лидийската държава, не спряло разпростирането на новата парична система на търговия. Тя пуснала корени в гръцките градове-държави. Настъпила и промяна в негегативното отношение към печалбата, осъждана така остро от Платон и Аристотел, и елините  се превърнали във водеща търговска сила по Източното Средиземноморие. Всъщност древните гърци успяват да се сдобият с трайно влияние и да пренесат част от културата си в средизменоморския регион, не чрез битки, а с помощта на търговията.

Новата парична система оказала влияние и в други аспекти от живота на древните гърци. Смята се, че възникването на демократичното управление е силно обвързано с развитието на пазарно стопанство. Увеличаването на богатството чрез търговия води и увеличавене и на свободното време, използвано за развитие на изкуството, науката и спорта. Паричната система на лидийците довежда до значителна промяна в начина на живот на елините.

Лидийската митология  е почти неизвестна,както и тяхната литература, ритуали и следи от лидийското строителство и архитектура. Не са оставили многобройни проиведения като древните гърци. Днес всеки е чувал за финикийците и „финикийските знаци“, но не и за лидийсците, които въпреки, че не блестят с върховни постижения на културата или храбростта си в битки, все пак са оставили трайна следа – изсечените монетите, които са спомогнали развитието не само на градските търговски центрове, но и на един нов тип социално-икономически отношения, свидетелство за което може да намерим навсякъде около нас.

Източници:

‘История на парите” на Джак Уедърфорд

” Обща теория на икономиката”

Share this

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>