Пазарният процес

boaz

boazКогато отивам в супермаркета, виждам същинско изобилие от храна – от мляко и хляб до “Спаго Пица” на Волфганг Пък и пресни киви от Нова Зеландия. Средният супермаркет днес има 30,000 артикула, двойно повече от преди само десет години. Както повечето пазаруващи, аз гледам на това изобилие като даденост. Заставам в средата на този кулинарен фестивал и казвам нещо като, “Не мога да повярвам, че този долнокачествен магазин няма диетична безкофеинова чери-кола в кутийки от 300мл!” Но как се е появило това изключително нещо? Как така аз, който дори да имам подробна карта, не мога да намеря някоя ферма, мога да отида в магазина по всяко време на деня или нощта и да очаквам да намеря всичката храна, която искам, в удобни опаковки и готова за купуване, с достатъчно количество пуйки през ноември и лимонада през юни? Кой планира това сложно начинание? Тайната, разбира се, е именно че никой не го планира – никой не може да го планира. Съвременният супермаркет е обичайна гледка, но напълно изумителен пример за безкрайно сложния спонтанен ред, познат като “свободен пазар.”

Пазарът възниква от факта, че ние хората можем да постигнем повече в сътрудничество с други хора, отколкото можем да направим индивидуално, и от факта, че осъзнаваме това. Ако бяхме същества, за които сътрудничеството не е по-производително от самостоятелната дейност, или ако не можехме да осъзнаваме ползите от сътрудничеството, тогава не само бихме останали изолирани и отделени, но, както Лудвиг фон Мизес обяснява, “Всеки човек би бил принуден да гледа на другите хора като свои врагове; неговата жажда за задоволяване на неговите желания би го вкарала в неутолим конфликт с всички негови съседи.” Без възможността за взаимна полза от сътрудничеството и разделението на труда не биха могли да възникнат нито чувството на симпатия и приятелство, нито самият пазарен ред.

Онези, които казват, че хората “са направени за сътрудничество, не за конкуренция,” пропускат да осъзнаят, че пазарът в действителност е сътрудничество. (Всъщност, той е хора, които се конкурират, за да си сътрудничат по-добре!) Икономистът Пол Хейн сравнява планирането и спонтанния ред по следния начин: Има три големи летища в областта на Сан Франциско. Всеки ден хиляди самолети излитат от тези летища, отправяйки се в различна посока. Управлението на тези самолети, да излетят и да кацнат на време и без да се блъскат един с друг, е невероятно сложна задача, и системата за управление на въздушното движение е чудо на сложната организация. Но също всеки ден в Сан Франциско хората предприемат хиляди пъти повече пътувания с автомобили, с далеч повече отделни точки на тръгване, на пристигане и избрани схеми на пътуване. Тази система, координирането на милиони автомобилни пътувания, е далеч по-сложна за управляване за която и да е система за управление на движението, затова ние я оставяме да действува спонтанно в рамките на няколко конкретни правила: движи се вдясно, спирай на светофари, давай предимство, когато завиваш наляво. Определено има произшествия и задръствания – много от които могат да бъдат избегнати, ако самите пътища се строят и управляват според пазарните принципи – но идеята е, че би било просто невъзможно да се планират и съзнателно координират всички тези автомобилни пътувания. Следователно, обратно на нашето първоначално впечатление, именно по-малко сложните системи могат да се планират, а по-сложните системи трябва да се развиват спонтанно.

Много хора приемат, че пазарите са необходими, но все още смътно чувствуват, че в тях има нещо неморално. Те се страхуват, че пазарите водят до неравенство, или не харесват егоистичния интерес, който бива отразяван в пазарите. Пазарите често биват наричани “жестоки” и “безскрупулни.” Но както тази глава ще покаже, пазарите не само са жизнено важни за икономическия растеж, те съдържат повече взаимност и водят до повече добродетели и равенство от държавната принуда.

Информация и координиране

Пазарите се основават на взаимно съгласие. Никоя фирма няма да ви изпрати фактура за продукт, който не сте поръчали, както е случаят с данъчните формуляри. Никоя фирма не може да ви принуди да търгувате. Фирмите се опитват да открият какво искате и да ви го предложат. Хората, които се опитват да правят пари като продават храни, автомобили, компютри или машини, които правят автомобили или компютри, трябва да знаят какво потребителите искат и колко са готови да платят. Откъде фирмите получават информация? Тя не е в някоя дебела книга. В една пазарна икономика тя не е въплътена в нареждания от агенция по планиране (макар, разбира се, теоретично в социалистическите икономики производителите наистина действуват по нареждания отгоре).

Цени

Тази жизнено важна информация относно какво хората искат е въплътена в цените. Цените не просто ни казват колко струва нещо в магазина. Ценовата система събира на едно място цялата налична в икономиката информация относно какво всеки човек иска, каква ценност е то за него и как може най-добре да бъде произведено. Цените правят тази информация използваема както за производителя, така и за потребителя. Всяка цена съдържа в себе си информация относно исканията на потребителя и разходите по производството, от необходимото количество труд, необходимо за производство на стоката, до разходите за труд, до лошото време на другия край на света, което повишава цените на суровите материали, необходими за производство на стоката. Вместо необходимостта да познава всички подробности, човек има пред себе си едно просто число: цената.

Пазарните цени казват на производителите кога нещо не може да бъде произведено с разходи по-ниски от това, което потребителите ще платят за него. Реалният разход за всяко нещо не е цената в долари; той е всичко, което би могло да се направи с използваните ресурси вместо съответното нещо. Вашият разход за четене на тази книга е всичко, което иначе бихте могли да направите с вашето време: да отидете на кино, да спите до късно, да четете друга книга, да почистите къщата. Разходът за компакт-диск от 15 долара е всичко, което иначе бихте могли да купите с тези 15 долара. Всяко използване на време или други ресурси за производство на една стока налага разход, който икономистите наричат разход на възможности. Този ресурс не може да се използва за производство на нищо друго.

Информацията, която цените осигуряват, позволява на хората да работят заедно, за да произвеждат повече. Целта на икономиката не е просто да произвежда повече неща; тя е да произвежда повече неща, които хората искат. Цените казват на всички нас какво другите хора искат. Когато цените за определени стоки нараснат, ние намаляваме нашето потребление на тези стоки. Някои от нас правят изчисления дали биха могли да направят пари, като започнат да произвеждат тези стоки. Когато цените (тоест надниците или заплатите) за определени видове труд нараснат, ние обмисляме дали да не се преквалифицираме в тази област. Младите хора обмислят подготовка в професии, които получават по-добри доходи, и се оттеглят от обучение за професии, чиито заплати намаляват.

Във всяка икономика по-сложна от село – може би дори по-сложна от семейство – е трудно да се знае какво точно всеки човек иска, какво точно всеки човек може да прави и какво точно всеки е съгласен да прави и на каква цена. В семейството ние се обичаме един друг и имаме лично познание за способностите, нуждите и предпочитанията на всеки човек, така че не се нуждаем от цени, за да определим какво всеки човек ще допринесе и ще получи. Извън семейството е добре да действуваме щедро към другите хора. Но без значение колко проповедниците и учителите ни увещават да се обичаме един друг, ние никога няма да обичаме всеки в обществото или да познаваме нуждите на всеки в обществото така, както на хората в нашето семейство. Ценовата система отразява избора на милиони производители, потребители и собственици на ресурси, които могат никога да не се срещнат и да координират своите усилия. Макар вероятно никога няма да чувствуваме привързаност към – или дори да срещнем лично – всеки човек в икономиката, пазарните цени ни помагат да работим заедно, за да произведем повече от това, което всеки човек иска.

За разлика от държавата, която в най-добрия случай взема волята на мнозинството (но по-често действува под натиск от някоя малка група) и я налага на всички, пазарите използват цените, за да позволят на купувачите и продавачите свободно да решат какво искат да правят със своите пари. Никой не може да си позволи всичко, и някои хора могат да си позволят повече от други хора, но всеки човек е свободен да харчи парите си както иска. И ако 51 процента от хората харесват черни автомобили, или Бари Манилоу, несъгласните са свободни да си купят нещо друго; няма нужда те да организират политическо движение да принудят цялата страна да премине към сини автомобили или да слуша Уили Нелсън.

Откъс от Глава 8 от книгата “Либертарианството: Въведение” от ДЕЙВИД БОАЗ

Share this

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>