Меркантилизъм

pre_alexandrina_20120808_3814l4moa

pre_alexandrina_20120808_3814l4moaСтатията е с автор Весислав Илиев и е част от съвместната рубрика на “Икономическа библиотека” Пловдив и Медиакафе.

Меркантилизмът е доминиращата икономическа теория в периода между 16 и 18 век в Западна Европа. Тази теория обхваща серия от държавни регулационни политики, чиято цел е укрепване на силата на националната държава за сметка на нейните конкуренти. Цели се стимулиране на износа, защита на местните търговци, ограничавайки вноса и по този начин намаляване на безработицата. Монетаризма е икономическото проявление на държавния абсолютизъм. Той е олицетворение на голямата държава, тежките правителствени разходи, високи данъци и такси, инфлация, финансов дефицит и войната.

Голяма част от тези политики са резултат от връзката между правителствата и техните търговски класи. В замяна на плащането на налози и данъци, търговците упражняват влиянието си, за да накарат правителствата да приемат закони, които ще защитят техните интереси от чуждестранната търговия. През този период се налагат политики, които стимулират износа, а налагат ограничения на вноса. Това е свързано със субсидиране на местните търговци и производители, които изнасят стоки, като в същото време се създават привилегии за неефективните търговци, които до този момент е трябвало да се конкурират с чуждестранни търговци.

По отношение на търговската политика, правителствата подпомагат местните търговци като налагат тарифи, квоти и забрани за внос на стоки, които са конкурентноспособни на местните такива. Те също така забраняват износа на капиталови стоки и емиграцията на квалифицирани работници, което би позволило на други страни да бъдат конкурентноспособни. Една от заблудите на меркантилизма е схващането, че вносът ограничава заетостта. Да, така някои индустрии са застрашени, но това просто води до преразпределение на работните места от една индустрия към друга. Професор Дуайт Лий заявява следното: „Свободната търговия с други страни не води до повишаване на безработицата или намаляване на заплатите. Напротив, един от най-добрите начини за увеличване на заплатите на американските работници е да им се позволи да се конкурират с работници от други страни.”

Според Адам Смит свободната търговия е от полза и за двете страни. За него връзката между правителство и индустриите е вредно за обикновенните хора. Меркантилистките политики облагодетелстват търговската класа и управляващите, докато според теорията за свободната търговия, икономическото благополучие обхваща много по-голяма част от населението. В „Богатството на нациите” Адам Смит заявява следното: „…но в системата на меркантилизма, интересът на потребителя почти винаги се жертва за сметка на този на производителя; изглежда, че производството, а не потреблението, се счита като единствената цел на всяка индустрия и търговия.”

През този период се установява и стриктен контрол на морската търговия. С Навигационния акт от 1651 г., английският парламент постановява, че само английски кораби могат да извършват търговия в английските колонии. Чрез него се поставят ограничения на американските производители и европейските търговци, в частност холандски, за сметка на английските производители и търговци, чиято конкуренция е поставена извън закона или силно ограничена чрез такси и регулации. Това е един перфектен пример на регулационна политика, който в крайна сметка стои и в основата на войната за независимост. Американската война за независимост и Наполеоновите войни слагат край на твърде честите войни в Европа и меркантилистките политики, които ги подкрепят.

По време на този период, военните конфликти са много по-чести отколкото по време на който и да е друг период в историята. Меркантилизмът е свързан и с появата на държавните инфлационни парични политики и първите хартиени пари. През 1690г. британската колония в Масачузетс изпраща войници на една от традиционните си опустошителни мисии във френския Квебек. Този път обаче Квебек удържа на нападението и войниците не успяват да си получат обещаното възнаграждение, което традиционно идвало под формата на дял от заграбената плячка. Бостънските търговци отказват този път да заемат пари на правителството на Масачузетс. Тогава правителството решава да отпечата 7000 бртинаски лири под формата на хартиени бележки, които е трябвало да се възстановят след няколко години обратно в монети. Това възстановяване започва да се проточва обаче във времето и правителството, доволно с новооктрития начин за придобиване на приходи, отпечатва още 40 000 лири. Шест години след злополучното нападение над Квебек, правителството позволява на банката да прекрати обратните плащания в монети.

След Втората световна война се наблюдава ново вързаждане на меркантилизма. Това се дължи, от една страна, на Голямата депресия и недоверието, което тя поражда спрямо свободния пазар и laissez-faire капитализма. От друга страна, това е и период, в който се наблюдава бум на икономически течения като Марксизма и Кейнсианството, които отреждат нова роля на правителството в контрола на икономическите дейности. Меркантилизма е предшественика на всички днешни форми на интервенционизъм, субсидии, регулации и централно планиране. Модерните проявления на меркантилизма имат много сходни черти с тези през 16 век. Сега, както и тогава, групи с политическо влияние използват тази своя власт, за да накарат правилтествата да се намесят и защитят техните интереси. В същото време те твърдят, че така се защитават интересите на цялото общество. Голяма част от днешните икономически политики, като например разходите по държавния дефицит, паричните манипулации и опитите за премахване на „неправдите” между  вноса и износа са чисто и просто проявления на меркантилизма. В САЩ например, правителствените разходи са около 40 % от БВП, в сравнение с 7 % в началото на 20 век. Мнозина анализатори виждат в управлението на Обама именно връщане към меркантилизма. Част от изказванията на Обама потвържават това: „Ние не искаме да сме икономика, която потребява стоките на други страни”, „Аз се интересувам от подписването на споразумения, които увеличават износът и работните места на американския народ и помагат на нашите партньори да развиват своите икономики”.

Източници:

Murray Rothbard, Economic Thought Before Adam Smith

Adam Smith, The Wealth of Nations

Laura LaHaye, Mercantilism

Share this

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>