Историцизмът и “грешките” на капитализма

mises

misesСтатията представлява откъс от глава 10 на книгата „Теория и История” на Людвиг фон Мизес. Публикуваният материал е със съкращения. Пълният и оригинален текст може да прочетете на www.http://mises.org. Превод от английски: Весислав Илиев

В представата на икономистите за прогреса няма нищо свръхестествено. Повечето хора искат да са здрави и да се радват на дълъг и спокоен живот, без да се притесняват от глад и болести. За хората на действието прогресът към постигане на тези цели означава напредък, а обратното – упадък. Това разбират икономистите под „прогрес” и „регрес”. В този ред на мисли, спадът на детската смъртност и успехът в борбата с вирусните болести те ги приемат за прогрес.

Тук не става въпрос за това дали подобен прогрес прави хората щастливи. Той ги прави по-щастливи отколкото те биха били при други обстоятелства. Нормално е повечето майки да бъдат много радостни когато децата им оздравеят, а липсата или дори намаляването на риска „туберкулоза” да прави хората по-удовлетворени от живота.

Историята и икономиката разграничават средствата, които са подходящи за постигане на преследваните цели от тези, които не са. Прогресът е замяната на едни методи на действие с други, които са по-подходящи. Според историцизма обаче, всичко е относително и трябва да се разглежда от гледна точка на дадената епоха. Уви, още не се е намерил поддръжник на историцизма, който да заяви смело, че в миналото болни крави е можело да бъдат лекувани с помощта на заклинания и гонене на зли духове.

Същите тези поддръжници обаче не са толкова предпазливи в твърденията си, когато стане въпрос за икономика. Например, те твърдят че правилата и резултатите на ценовия контрол са неприложими за епохата на Средновековието. Историческите книги, които са пропити от идеите на историцизма, са много деликатно оплескани….разбира се, съобразно с отрицанието на стопанските науки. Поддръжниците на споменатата теория смело заявяват, че те не искат да оценяват миналото от гледна точка на предварително установени критерии. Всъщност обаче, в същото това време те се опитват да оправдаят политиките от „доброто старо време”.

Теоретиците на историцизма упрекват икономистите заради тяхната липса на усет към историята. Икономистите вярват, че в миналото е било възможно да се подобрят обективните условия на живот, ако хората бяха запознати със съвременните икономически теории. Няма съмнение, че състоянието на Римската империя би било много по-добро тогава, ако императорите не бяха прибягнали към девалвация на валутата и поставяното на таван на цените. Не по-малко очевидно е, че масовата бедност в Азия бе причинена от факта, че деспотичните азиатски правителства задушаваха в зародиш всеки един опит за натрупване на капитал. За разлика от западноевропейците, азиатците не успяха да създадат законова и конституционно-зависима система, което щеше да създаде условията натрупване на капитали в големи размери. А обществото, подбудено от старата заблуда, че благосъстоянието на бизнесмените е причината за бедността на другите, приветстваше всяка една конфискация на имуществата на успешните търговци от страна на управляващите.

Икономистите винаги са били наясно, че развитието на идеите е бавен и отнемащ време процес. Познанието е поредица от успешни действия, направени от хора, всеки от които добавя по нещо към теориите и постиженията на своите предшественици. Не е учудващо за никой, че Демокрит не е откривателя на квантовата теория или пък, че теориите на Питагор и Евклид са различни от тези на Хилбърт. Никой не си е мислил, че съвременник на Перикъл би могъл да създаде философията за свободната търговия, такава както я познаваме благодарение на Адам Смит и Рикардо, превръщайки Атина в център на капитализма.

Поддръжниците на историцизма никога не са си давали сметка, че всяка победа си има своята цена. Хората са готови да платят тази цена, ако смятат, че бъдещите ползи са повече от недостатъците, които са резултат от дадената жертва. Историцизма от своя страна, използва илюзиите създадени от романтизма, за да опровергае това твърдение. Той връща носталгията по недокоснатите гори, водопадите и безлюдните брегове, чиято красота е била унищожена от алчните действия на користолюбиви хора. Тази теория пропуска да спомене факта, че същите тези гори са били изсечени, за да се осигури земеделска земя, а водопадите са били пригодени за производството на електричество. Няма съмнение, че Кони Айлънд е бил много по идиличен, когато е бил населен от индианците. Но в момента този развлекателен център предоставя на милиони нюйоркчани бягство от ежедневието, което трудно ще получат някъде другаде. Чудесата на света със сигурност са били невероятни, когато за първи път са били посетени от човек. Но комерсиално организирания туристопоток е този, който ги направи достъпни за мнозинството. Този който си мисли: „Срамота е, че не мога да бъда сам на този връх! Досадниците ми развалят удоволствието”, забравя факта, че той самият най-вероятно не би могъл да бъде на същия този връх, ако бизнеса не бе създал всички необходими условия и съоръжения.

Поддръжниците на историцизма взимат всички постижения на капитализма за даденост, като в същото време го обвиняват за изчезването на някои удоволствия. Те забравят, че човечеството трябваше да плати цена за своите постижения. Цена, която хората платиха по свое собствено желание, защото бяха убедени, че постигнатите ползи компенсират това, от което е трябвало да се откажат.

Share this

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>